Избягвам да си мисля, че те няма. Така успявам болката да спра. И времето назад ме връща. Ала и напред лети. И тази безизходица, и страх, и вцепененост, и тревога... сковават всяка трезва мисъл. За бъдещето - което се стопява. За миналото - отчайващо неповторимо. И само вътре в мен, емоции от спомените скрити... превръщат се частично в реалност. Но този едничък звук, аромат, топлина, емоция тъй кратка.. Те не са достатъчни да се сглоби пъзелът на вечността. Не искам нито аз, нито ти, да страдаме. Любов - единственото, което искам. Човекът е безсилен пред желанието. 
И тъй, избягвам да помисля, че те няма. Защото с теб сме цяло. Ала не достига ми способност да те усетя. Да знам, че си добре. Да знам, че знаеш, колко те обичам. И времето е без значение.